Направо към съдържанието

Новгородска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новгородска република
Новгородская республика, Новгородскаѧ земьлѧ
1136 – 1478
      
Герб
Герб
Новгородската република през 1400 г.
Новгородската република през 1400 г.
Континент
СтолицаНовгород
Най-голям градНовгород
Официален езикдревноновгородски диалект
Неофициален езикстароруски
Религияправославие
Форма на управлениерепублика
княз
1136 – 1138Святослав Олгович
1470 – 1471Михаил
наместник (посадник)
1477 – 1478Фома Курятник
хилядник (тысяцкий)
1476 – 1477Фьодор Лукинич
Законодателна властНовгородско вече
ИсторияСредновековие
княз Всеволод Мстиславич абдикира. Начало на републиката1136
Новгород пада под влияние на златната орда1259
отделяне на Псков като самостоятелна република1348
присъединяване към Москва1478
Площ
3 000 000 km²
ВалутаНовгородска гривна
Предшественик
Киевска Рус Киевска Рус
Наследник
Руска държава Руска държава
Псковска република Псковска република
Днес част от Русия
Новгородска република в Общомедия

Новгородската република е средновековна държава, съществувала на територията на т.нар. Новгородска земя от 1136 до 1478 г. Неразделна част от тази държава била днешната Новгородска област.

Крепостта Детинец – Новгородският Кремъл

През 1136 г. княз Всеволод Мстиславич абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканска форма на управление, като се запазва и титлата „княз“. Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 г. организират поход към републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород.

По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. Княз Александър Ярославич побеждава шведите в битка при река Нева през 1240 г. Оттам получава и прозвището си „Невски“. В началото на 14 век за княжеския престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и Златната орда, са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава независимост.

През 1456 г. републиката и Московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великия княз в Новгород. През 1471 г. Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 г. пада под обсада, а в януари следващата година републиката окончателно е присъединена към Московското княжество.

Форма на управление

[редактиране | редактиране на кода]

Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от Новгородско вече. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държавен глава на Новгород се смятал посадникът, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговския съд.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река Волхов. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.